Някои изследователи казват, че Крамолин произлиза от старобългарската дума „крамола“ = свада, караница, война, тъй като през селото е минавал римски път, по който са ставали покушения и свади, но въпреки името, хората в селото са добри и гостоприемни.
Селото е известно с това име още от 15-ти век, среща се в турски регистри, паралелно с името Макри (евентуално така са наричали укреплението в местността Града), а по-късно и в документи на Троянския и Батошевския манастири.
Крамолин е разположено на южния склон на един от последните ридове на Предбалкана, образуващ част от северната граница на Деветашкото плато. От прозорците на къщите се открива панорама към Централното Старопланинско било, от което се разпознават Ботев връх, Бузлуджа и връх Шипка.
Селото е на 29 км от общинския център Севлиево, на 40 км от Ловеч, на 70 км от Велико Търново. Има автобусни връзки със Севлиево, Левски, Летница.
Лесно се достига с автомобил от Ловеч, Летница, Левски, Севлиево, Габрово и Велико Търново.
Ако искате да дойдете с обществен транспорт, може да използване автобусните връзки от Севлиево и Левски. Най-близките жп гари са Левски и Павликени (на около 30 км). От София има автобуси до Ловеч и Севлиево.
Към 2020 година населението на село Крамолин е около 400 жители.
Има 2 хранителни магазина, пенсионерски клуб, поща и кметство. Всеки вторник в центъра гостуват търговски сергии.
Учебната дейност в село Крамолин започва още преди Освобождението. През 1890 г. е построена нова училищна сграда, а учениците от 1 до 4 клас са над 200 деца. През 1907 г. се създава прогимназия, в която учат и деца от съседните села. Учителите са сред инициаторите за създаване на читалище, кооперация, паметник с часовникова кула и са едни от най-активните участници в театралните постановки. Все още се помнят имената на учителите Иван Д. Пушкаров, Станчо Андреев, Ирина ИВ. Попова, Спас Гоневски, Стефан Бянков.
Днес тук се намира средищно училище, събиращо децата от 4 околни села, което е единственото действащо училище в района на Деветашкото плато.
Читалище „Напредък“ е учредено през 1891 г. , а още през 1887 г. местни учители създават обществена библиотека към училището, която днес носи името на един от основателите „Станчо Андреев“. Осигурена е интернет връзка. Библиотеката към читалището разполага с богат книжен фонд, включващ нова и съвременна литература.
В околностите на Крамолин се намират множество следи от стари селища. В местността „Качица“ са намерени останки от римската епоха – архитектурни детайли, фрагменти от керамични съдове и строителна керамика, монети, оръжия и други, както и мраморна оброчна плочка на тракийския конник с надпис на латински език. Намерените находки се съхраняват в Регионалния музей в Габрово и в Историческия музей в Севлиево.
Най-забележителният исторически обект се намира на около 3 км южно от селото – това е Града, останки от мощна средновековна крепост на ръба на 60 метрови скали, цитадела, пещи за строителна керамика, основи на църкви, в зидовете на които се откриват преизползвани каменни плочи с латински надписи, свидетелства за наличие на по-ранни поселения. Находки от крепостта се намират в Габрово, Севлиево, както и в Националния исторически музей в София (средновековен текстил). През 2017 и 2018 година британски студенти проведоха учебна практика по археология в крепостта, разчиствайки край цитаделата и измервайки каменните останки от стени, някои от които са запазени на височина над 8 метра.
Църквата в Крамолин е построена през 1903 г. от майстор Тотю от Трявна на мястото на съборената малка стара църква от 1843 г. Осветена е на празника Св. Възнесение, от където носи и името си, а на този ден започва да се провежда и традиционният събор на селото. В двора на църквата расте черничево дърво, което е на възраст над 400 години и е включено на седмо място в десетката „Вековните дървета говорят“ на фондация „Екообщност“ през 2014 г.
В центъра на село Крамолин се издига паметник - каменна кула с часовник, който отмерва времето със звън на всеки кръгъл час и 30 минути, а на една от стените му са изписани имената на местните жители, загиналите в борбите за свободата на България. Село Крамолин е дало 2 участници в Ботевата чета – Кольо Гончев и Неделчо Кайков, в Сръбско-Българската и Междусъюзническа войни са участвали 39 човека, в първата световна война – 37 човека, а във Втората световна война – 50 човека.
В Крамолин се срещат много оригинални и редки фамилни имена: Анчев, Бечев, Гоневски, Деков, Дарданов, Ирманов, Кузланов, Кайков, Келешев, Метев, Мънков, Пушкаров, Татирев, Хинчев, Цингилев, Чилингиров, Шишков, Ялъмов.
Съществуват и интересни прякори на хора и семейства, в резултат на характерни особености: Бъдъкът, Инкушът, Мочиту, Осмиту, Остриту, Пуйчиту, Пушкин, Съслиту, Шушлопът, Щайрът.
Землището на Крамолин е плодородно. Обработва се от две кооперации, отглеждат се зърнени култури, царевица, слънчоглед. Частни стопани имат овощни градини. В дворовете местните хора отглеждат много зеленчуци, плодове, домашни животни.
В Крамолин има голям комплекс за отглеждане на кокошки носачки, произвеждащ яйца.
Има кравеферми и овцеферма.
Лозарството е един позабравен поминък, макар че Крамолин в миналото е било известно с много лозя и производството на отлично червено вино от сорта Гъмза в кооперативната изба Виненка.
На около 4 км югоизточно от село Крамолин се намира язовир Александър Стамболийски, един от най-големите язовири в България, а край бреговете му има места за плаж, риболов и водни спортове.
Между Агатово и Крамолин се намира местността Бритянов кат с едноименен язовир, в който има условия за спортен риболов и плаж.
Горите край Крамолин са дом за много диви животни – сърни, диви свине, язовци, лисици, чакали, зайци, фазани, и много други птици. Дивечът е обект на лов през съответните ловни сезони. В селото има две ловни дружинки, включващи местни хора и ловци от Севлиево, Ловеч, Троян, София и други части на страната. Ловните дружинки поддържат мястото за пикник край крепостта Града и се грижат за дивеча в района целогодишно.
В селото има действащ пенсионерски клуб, място за среща на кафе на местните хора и за обмен на новини и споделяне на умения и успехи в домашните занимания. В клуба е оформен традиционен кът с български народни носии и старинни предмети.
Читалището организира различни традиционни празници – Коледа, Зарезан, Ден на пенсионера, Ден на самодееца, Еньовден с бране на билки на полето и други.
Днес съборът на село Крамолин е в първата събота на месец юни, ден, в който семействата се събират и посрещат много близки и приятели на вкусна трапеза.
През месец Септември Кметството и читалището съвместно организират Празник на селото с богата програма и много гости.
Село Крамолин се включи в проектите на сдружение „Деветашко плато“ от 2008 година, в селото има около 15 членове на сдружението. По различни проекти бяха изградени детска площадка в центъра, поставени информационни табла, указателни табели и стрелки към крепост Града, ремонт на площада в центъра на селото, засаждане на декоративни дръвчета.
От 2015 година кмет на селото е Любомир Василев – тел. 0895 177644 и е-мейл: kramolin1@abv.bg
Секретар на читалището е Стефка Христова – тел. 0896 477 465 и емейл: kramolin_biblioteka@abv.bg, с работно време от 8.00 – 12.00 ч. и 13.00 – 17.00 ч.
Ако искате да посетите крепост Града, моля свържете се с кметството или читалището, или с Велислава Чилингирова (специалист туризъм, с английски език) – тел. 0887 515478, е-мейл velis_ch@abv.bg.
За посещения на организирани групи – моля свържете се с посочените телефони поне 2 дни предварително. На самата крепост ще Ви разкажем легенда за крепостта , която ще ви върне назад във времето. Предлагаме възможност за организиране на традиционен обяд с местни домашни храни (баница, пълнени чушки, барбекю, риба и други).
