Горско Сливово е едно от големите села в Деветашкото плато – има население около 650 души, българи и турци, които живеят в разбирателство.
Селото е създадено преди падането на България под турско владичество. Първоначалното име било Сливово. Така е записано в първия данъчен турски регистър около 1430 -1440 г. Когато много по-късно тези земи са били колонизирани от турците в селото са дошли първите турски заселници и селото придобило името Даа Слива. Кога точно са дошли турците не е известно. В селото има построена джамия от 1581-86 г. Има сведения, че тук са дошли и бошнаци от Босна.
След завладяване на България от турците редица селища в страната били натоварени със специални задължения. Горско Сливово спадало към 15-те села от Севлиевска каза, които били войнушки. Задълженията на войнуците се изразявали в 6-месечна работа през годината в султанските обори.
През селото често преминавали таксидиоди от Преображенския и Троянския манастири. Освен волни пожертвования те разпространявали и просвета. През 1841 г. в селото се появило килийно училище. През 1872 г. будните горскосливовци, жадни за знания, построили и първата училищна сграда. Учители същата година организирали родолюбивите селяни и създали читалище, което нарекли „Горско начало”.
През 1867 г. в местността „Пустия” водила бой с турците четата на Филип Тотю. На следващата година (1868) близо до селото преминала и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Наред с просвещението селяните започнали да говорят за бунт, за борба за освобождение от турски гнет. Матей Преображенски, Бачо Киро, Стефан Стамболов и Стефан Пешев все по-често посещавали селото и подготвяли селяните за въстание. В навечерието на въстанието в Горско Сливово е имало чета, но тя не могла да вземе участие в него, тъй като не получила сигнал за започването му.
По време на Руско-турската война, наскоро след Еньовден на 1877 г. опълченецът от селото Христо Георгиев Игнатов довел рота руски войници от Павликени. Неописуема радост изпитали горскосливовци при посрещането.
След Освободителната война жителите на Горско Сливово продължили да се занимават със земеделие и животновъдство, като в значителна степен било застъпено лозарството, зеленчукопроизводството и пчеларството. Започнали да се развиват и занаятите.
В Алманаха на Дунавския вилает от 1873 г. е записано: И Слива и Даа на 10 часа от Търново
- мюсюлмански къщи – 102 бр. с 286 жители
- немюсюлмански (български) – 100 бр. с 614 жители.
През 1880 г. станало първото преброяване. Горско Сливово имало вече 2591 жители. През 1934 г. селото достига до 3808 жители.
Бурен подем в развитието на селото настъпил след Освобождението. През 1881 г. била построена нова голяма църква и висока камбанария. През 1893 г. е построено второ училище с интересна архитектура, запазено и до днес. През 1925 – 1927 г. е построено третото - основно двуетажно училище с голям киносалон и спортни площадки.
Във войните горскосливовци активно взели участие. По бойните полета оставили кости и безследно изчезнали 98 души.
Голям икономически растеж последвал след войните. Създадена била селска кооперация, която по-късно прераснала в популярна банка със собствена двуетажна сграда.
По време на антифашистката борба от Горско Сливово активно участие вземат комунистите и ремсистите. До 9.ІХ.1944 г. те дават скъпи жертви. Загиват трима партизани и 18 ятаци. На построения след 9.ІХ. паметник – костница са записани техните имена.
В годините на народната власт селото започва да се развива по пътя на социализма. Земята е кооперирана. Образувано е ТКЗС „Труд” с два стопански двора. По производство на качествена селскостопанска продукция селото става едно от водещите в бившия Ловешки окръг. Построени са нови сгради на Общината, ТКЗС-то, пощата и голям Културен дом в който се помещава и читалище „Развитие”. Голям самодеен ансамбъл разнасяше славата на селото. По-късно е изграден цех на завод „Балкан” – Ловеч.
Още от далечни времена районът около селото е обитаван от древно население. Намерени са каменни чукове, брадвички от бронзовата епоха, железни мечове. От намереното през 1963 г. Летнишко тракийско съкровище се вижда, че в този край са живели и траките. Най-трайни следи са оставили римляните. Следи от римски път, който минавал през землищата на селата Крушуна и Горско Сливово, са съществували до 1912 -1915 г. Крепоста „Калето” в местността „Пустията” е оставила археологически находки: керамика, хоросан, римски монети от император Константин Велики и др.
От Горско Сливово са много местни герои и известни личности: Стефан Пешев е известен местен герой – революционер и председател на революционния комитет за Априлското въстание в град Севлиево; Теодоси Даскалов – генерал от пехотата и военен министър, убит от комунистите; Драгомир Ганчев Пенчовски (Шишко) – партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“; Хюсеин Сюлейманов Мутков (Стоян) – партизанин от Народна бойна дружина „Чавдар“, Партизански отряд „Христо Кърпачев“ и Габровско-Севлиевски партизански отряд; Пеньо Кирацов – секретар на ЦК на БК; Детелин Мажгуров - български офицер, бригаден генерал; Христо Иванджиков - Маестрото, музикален педагог; Лили и Камелия Игнатови – гимнастички; Климент Цачев – писател; Апостол Апостолов – астролог; Румен Дойков – оперен певец; Христофор Събев – духовник; Хитко Стефанов Вачев – археолог; Михаил Дюзев – радиожурналист; Веселин Боянов Вачев – футболист; Веселин Велизаров Вачев – оперен певец
В селото има 3 хранителни магазина, 4 фирми на местни жители, 5 къщи за гости и 7 ферми за животни.
В близост се намира пещера „Гарваница“, за която местните ще ви разкажат интересни легенди, и язовир „Пустия“ – място за риболов и отдих.
НЧ „Развитие – 1872 г.“ работи всеки делничен ден от 8.00 до 17.00 ч., можете да се свържете със секретаря на телефон 069 43 393. Читалището е организатор на културния живот в селото, провежда се ежегодно празника „Еньовден“. А край „Гарваница“ през месец юни сдружение „Деветашко плато“ организира фестивал „Джаз по звездите“, в който с оригинални изпълнения се включва местната женска певческа група..
Църквата носи името на Свети Георги Победоносец. Има и джамия от 16 век.
