cookie_icon
Използваме бисквитки за персонализиране и статистика. За повече информация посетете нашите условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам
Начало Търсене
info@devetakiplateau.org /
Меню Търсене

Крушуна

Сподели в Facebook LinkedIn Twitter

Кратка информация

Селото е в подножието на Крушунските водопади.
Има много уютни къщи за гости, възможности отдих, минерален басейн и разходки в района.

Контакти

Кмет на селото е Валерий Николов Стойков – тел. 0887370786. Секретар на читалището е Емилия Ценкова Цанкова – тел. 0898537358

Крушуна е едно малко, китно селце в община Летница известно с живописните Крушунски водопади . Отстои на 7 км. южно от  Летница, на 34 км. североизточно от Ловеч и на около 153 км. в същата посока от София. Разположено е в Дунавската равнина, на около 128 м. надморска височина. Общата територия на селото е 19,981 km². Население по постоянен адрес към 15.05.2020 г. – 354-ма души. Кмет на селото е Валерий Николов Стойков – тел. 0887370786. Секретар на читалището е Емилия Ценкова Цанкова – тел. 0898537358

Предполага се, че през VІ – VІІ в. селото се е заселило от славяните и получава името КОРШУН ( вид сокол, ястреб ), до към ХІ – ХІІ в. се предполага , че селището  оформя името си Крушуна. В края на XVII и началото на XVIII в. цели родове напуснали Крушуна, тъй като положението на населението при местния османски владетел било тежко. Завърнали се в родното място след Освобождението. За периода от 1878 до 1905 г. в селото се заселили  общо 137 домакинства с 827 жители. Това дало възможност за настъпване на подем в стопанския му живот. Основния поминък земеделието и скотовъдството се запазило. Отглеждани са пшеница, царевица, просо и други. Застъпено било и лозарството. Наличните гори и пасища осигурявали много добри условия за развитието на животновъдството. Ръководството на селото след заселването му 1878 г.  било поверено на кмет, избран от населението на общо събрание. Първия кмет на Крушуна е бил Иван Станчев Бонин. До 1905 г. в административното отношение селото било към Севлиевска околия, Търновски окръг. От 1906 г. преминава към Ловешка община, Плевенски окръг.

Първото училище в селото било  открито през 1882 г. в изоставена турска къща. Състояло се от голямо помещение за класна стая и една по-малка одая за учителя. Това не задоволило нуждите на населението и след три години през 1885 г. в двора на турската джамия е построено ново училище с 3 класни стаи и 700 км.м. двор. На 10 декември 1901 г. се отворило вечерно училище в което са записани 52 възрастни ученика. През пролетта на 1912 г. започнало строителството на новото училище на парцел от 12 дка., което е напълно завършено през есента на 1914 г. и е отворило врати за учениците. Първия учител след освобождението в селото е даскал Боньо от Казанлъшко. Първия местен учител е Гано Поп Иванов син на свещ. Иван Димитров Токмаков. 

Читалището се основава през пролетта на 1905 г. Читалищната библиотека бързо увеличава книжното си имане. В продължение на десетина години, към 1915 г. читалището разполага с твърде голяма за времето си библиотека В последствие читалището се прекръства в Народно читалище „ Цветан П. Петров – Велко – 1905 г.“ 

Църквата „Св. Архангел Михаил” е съградена благодарение на инициативен комитет, организиран през 1886 г. За строителен материал - зидария използвали камъните от недовършената турска джамия, която съборили. Стенописите и иконите били дело на четката на тревненския зограф Васил Генков. Църквата била осветена на 21 ноември 1890 г. от търновския митрополит Климент. За“ пазител на храма“ бил избран св. Архангел Михаил. За свещенослужител в храма бил ръкоположен свещ. Иван Д. Токмаков.  През 1912 г. били отлети две камбани, но по-малката била подарена на училището на 21 ноември – патронния празник на църквата. През 1938 г. било взето решение за ремонт на църквата и била построена нова камбанария. Църквата е ценен архитектурен и културен паметник за селото

Природата на района около Крушуна и приятният климат са причините туристи от всички краища на страната да посещават селото не само по веднъж, но и да се връщат отново и отново.  В южния му край, който е и източният край на Деветашкото плато, се намира местността „Маарата”. Името произлиза от турската дума за пещера, поради наличието на много пещери в района. Особено известни са четири от тях, които се нареждат сред най-дългите пещери в България. Бонинската пещера е 2 754 м дълга, пещерата Водопада е с дължина 1999 м, а след тях по дължина се нареждат Урушката маара – 1 600 м, и Горник, която има дължина 1 100 м. Към Крушунските водопади води екопътека. Това е най-късата екопътека в България, но е и една от най-живописните. Когато се тръгне по екопътеката  гледките започват със Синия вир, след което идва ред на малкия водопад наречен „Пръскалото”, и на водопада „Малка Маара”.

В селото има магазини, къщи за гости и хотели. Къщите за гости в района предлагат както старинното очарование на типичната селска къща, така и всички удобства и необходимото за приятен престой с приятели или със семейството. Селото е подходящо и предлага възможности за : селски и екологичен туризъм, фестивали, музикални и спортни събития.

Селото се обслужва от автобусен транспорт до Севлиево, Ловеч, Летница.

В село Крушуна има напълно изградена електропреносна и водоснабдителна система. Всички мобилни оператори имат обхват, разполага с интернет, цифрова и сателитна телевизия.

Празничният цикъл за крушунчани започвал и сега започва от 21 ноември, патронния празник на църквата „Св. Архангел Михаил” (селски сбор). В първата събота на май месец e празникът на селото.

Атракции в Крушуна

виж още атракции

Настаняване в Крушуна

виж още места за настаняване