- Прилеп (Chiroptera)
Прилепите са най-многобройната група бозайници в България и единствените, които могат да летят. Въпреки че някъде ги наричат летящи мишки, те нямат нищо общо с гризачите и дори еволюционно стоят по-близо до приматите и оттам - до нас, хората. Нощният им начин на живот, скрити денем в мрачни пещери, подземни тунели и в изоставени сгради, незаслужено ги е „демонизирал“ в очите на хората и превърнал в страховити същества и вампири. Всъщност те са напълно безобидни и полезни животинки, които се хранят изключително с насекоми, като ги откриват в непрогледния мрак с т.нар. ехолокация. Докато прилепите летят, непрекъснато издават високо-честотни ултразвуци през устата или носа си, като посредством отражението им в ушите им, си създават триизмерна картина на това, което се намира пред тях. Тези, които ползват носа си за това, имат големи и приличащи на подкова „носни антени“. Заради това се наричат подковоноси. Разнообразието на местообитания за хранене и големите карстови райони с много пещери, като Деветашкото плато например, са причината в България да се срещат почти всички известни в Европа видове прилепи. Те са защитени, но приоритетни за опазване са размножаващите се в пещерите видове от групата на т.нар. нощници, подковоноси, пещерен дългокрил и др., някои от които образуват многохилядни размножителни колонии. Заради това е важно всякакви дейности в пещерите вкл. посещенията, особено по време на размножаването на прилепите, да бъдат ограничени и по възможност преустановени. Не е много известен фактът, че прилепите подобно на прелетните птици, могат да мигрират на юг през зимата или да се събират в избрани от тях пещери, за да зимуват. Тогава също са много чувствителни и уязвими от вмешателството на хората.
- Сърна (Capreolus capreolus)
Сърната е най-малкият от трите вида елени в България – мъжкият тежи до 30 кг, женската по-малко. Всъщност именно женската се нарича сърна и няма рога, а мъжкият се нарича сръндак. Той носи къси рога, които падат през зимата, а напролет израстват нови, покрити с кадифена кожа, която бързо изсъхва и сръндакът я търка в дървета и храсти, за да я обели по-бързо. През есента сърните сватбуват, като мъжките разхвърлят трева и листа насам-натам с глава и гонят женската в кръг около някой дънер, като утъпкват земята в т.нар. „сърнешки пръстени“. Женската ражда най-често едно-две малки в началото на лятото, които повечето време лежат скрити и неподвижни в храсталаците и сред високите треви. Сърните са плашливи животни и обикновено са активни привечер и сутрин, но там където не са преследвани пасат и през деня. През есента и зимата ровят шумата в гората, за да търсят корени, жълъди и семена или нагризват кората на фиданките на дърветата. В Западна и Централна Европа сърните са многобройни и дори нанасят щети на земеделските култури и горите, но в Източна Европа вкл. и България, те са много по-малко, живеят кратко и на повечето места не се увеличават, а дори и намаляват. Причините за това са повечето хищници (вълци, лисици и чакали) в Източна Европа, но и бракониерството. Заради това в България ловът на сърни е силно ограничен.
- Див заек (Lepus europaeus)
Много хора си мислят, че домашните и дивите зайци са дори един вид, но това далеч не е така. Домашният заек е роднина на заека-подземник, който не се среща естествено в България, а само една популация е създадена от пренесени от хората животни на остров Свети Иван до Созопол. Той живее в колонии в големи и силно разклонени дупки, като малките му се раждат слепи и недоразвити. За разлика от него, малките на дивия заек само един час след раждането си могат вече да подскачат и тичат. Дивият заек никога не дълбае дупки, а си прави скривалище-утъпкана трапчинка в гъсти храсталаци и треви, където може да лежи неподвижен и човек да мине дори на метър от него, без да го забележи. Разбере ли обаче, че е видян, заекът хуква да бяга, като за кратко време може да развие скорост над 60-70 км/ч. В България дивият заек може да бъде срещнат от брега на морето, до най-високите планински върхове. Но най-многоброен е в по-ниските части и в обработваемите площи. В последните десетилетия, на много места зайците са намалели и макар, че е любим обект на ловците, на тях почти не се ловува. Една от главните причини за това е използването на много химикали в земеделието и по-малката причина са хищниците, особено чакалите и лисиците.
- Дива котка (Felis sylvestris)
Дивата котка трудно може да бъде отличена от сива домашна котка. Най-видимата разлика е, че особено през есента и зимата, тя е с по-дълга и пухкава козина, а опашката и е по-дебела, стои като отрязана на върха и е с 6-7 черни пръстена. На домашната котка тези пръстени нормално са обикновено повече от 10. Въпреки че дивата котка обикновено се среща далеч от населените места, една от основните заплахи за нея е хибридизацията й с домашни котки, като при това домашните котки могат да пренасят болести и да се конкурират за храна с дивите си посестрими. Много често дивите котки загиват по шосетата, заслепени през нощта от фаровете на автомобилите. В България все още дивата котка е широко-разпространен вид, особено в равнините и предпланините. Предпочита места с водоеми, храсталаци и малки горички, като през деня се крие в храсталаци, цепнатини на скали и изоставени дупки на язовци и лисици. През нощта ловува основно на гризачи, птици, зайци и много рядко и по-едри животни напр. малки сърнета. Женската отглежда едно поколение от няколко котенца през годината. В недалечното минало дивата котка беше считана за вреден дивеч и изтребвана от ловците, но поради включването й в редица международни конвенции и директиви, след влизането на България в Европейския съюз тя вече е защитен вид.
Публикацията е направена в рамките на проект "Активни граждани в селата", изпълняван с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на ФМ на ЕИП.