- Обикновен мишелов (Buteo buteo)
Обикновеният мишелов е най-честата хищна птица в България. През зимата идват и много мишелови от север и често можем да ги видим кацнали на някой стълб или дърво край шосетата. Там със зоркия си поглед следят в нивите наоколо за някоя непредпазлива мишка или полевка. Мишеловите гнездят по дървета в горите, и ако човек се окаже в близост до гнездото им, описват кръгове над него и издават крясък приличащ на жалното мяукане на котка. Това е една защитена и полезна птица, защото се храни изключително с гризачи и така контролира числеността им. В България има още два вида мишелови – белоопашат, който е по-едър, червеникав и както показва името му – с бяла опашка; и северен, който е също по-едър и светъл, с оперени до пръстите крака, заради това го наричат още гащат мишелов. Белоопашатият мишелов гнезди нарядко и в Деветашкото плато, а северният ни навестява само през зимата.
- Черен щъркел (Ciconia nigra)
Черният щъркел е рядка и красива птица, която за разлика от близкия си роднина - белия щъркел, избягва близостта на хората. Той прави голямото си и използвано много години гнездо на отвесни скали или на високи дървета в горите, но в най-закътаните и рядко посещавани места. Отглежда само едно поколение, като едната птица пази малките, докато другата ловува. Също такива закътани места, най-често край реките в каньони и ждрела, черният щъркел избира, за да търси храната си. За разлика от белия, който често гордо крачи в ожънатите ниви и в ливадите за да лови едри насекоми, гущери и мишки, черният щъркел предпочита малки рибки и по-рядко жаби и други дребни водни животни. От почти изчезнал вид в България през 60те години, в последните 30 години той стана видимо по-многочислен. Вероятната причина е намаляването на индустриалното замърсяване на реките, което беше по-голямо през епохата на социализма. Въпреки това, той е включен в Червената книга на България, като уязвим вид и е защитен.
- Сойка (Garrulus glandarius)
Сойката е най-шарената и красива вранова птица в България. Характерен е черният ѝ „мустак“ край клюна, розово-керемиденото й основно оперение, черните върхове на крилата и лазурно-сините с черен кант перца на рамената. Сойката се среща навсякъде, включително в градските паркове, но предпочита широколистните и предимно дъбовите гори. Тя е шумна, много любопитна и умна птица, която може да имитира звуците издавани от другите птици, мяукане на котката, стържене на трион и дори човешката реч. Само през размножителния период тя става доста скрита и мълчалива, дотолкова, че сякаш изчезва от района, в който преди това сме я виждали всеки ден. През есента сойките изведнъж пак се появяват и започват да сноват насам-натам По това време те правят запаси от жълъди, орехи и други семена за зимата. Ако не ги използват, там напролет изкарват фиданките на дърветата. Заради това сойката е призната за птица – „лесовъд“ и преди всичко е полезна, макар че понякога разорява гнездата на малките пойни птици.
- Кълвач (Dendrocopus sp.)
Кълвачите в България са цели 10 вида, като най-разпространени са зеленият, както и големият, сирийският и малкият пъстри кълвачи. Най-едър е черният кълвач, който е с размерите на врана и като нея – матово черен с ярък червен калпак. Всички кълвачи са приспособени за търсене на храна – най-често ларви на насекоми, скрита в дънерите и клоните на живи и мъртви дървета. Пръстите на краката им са разположени срещуположно по два, а опашката се състои от няколко много твърди пера, с които се подпират здраво, докато лазят нагоре-надолу по стъблата. Със здравите си и остри клюнове и със силни удари кълвачите разбиват дървесината. Мозъкът им е предпазен от сътресение, като плътно приляга към черепната кутия. Освен това черепът им е съставен от порести кости, които намаляват вибрациите от ударите, а също е защитен от дългата подезична кост. В нея се крие пак много дълъг (колкото главата им) и силно лепкав език, завършващ с четчица на върха. Това им помага след като разбият дървесината с мощния си клюн да достигнат до спотаилата се в дългите си ходове ларва. Още в края на зимата кълвачите започват да чукат по по-особен начин - барабанят като картечница по дърветата. Това е техният пролетен и брачен зов. Всички кълвачи са полезни и красиви птици и също защитени от закон.
Публикацията е направена в рамките на проект "Активни граждани в селата" с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на ФМ на ЕИП.