cookie_icon
Използваме бисквитки за персонализиране и статистика. За повече информация посетете нашите условия за ползване.
Прочетох и се съгласявам
Начало Търсене
Търсене
Меню Търсене

ПРИ НАС СЕ СРЕЩАТ КРАСИВИ И РЕДКИ ПТИЦИ

Сподели в Facebook LinkedIn Twitter

 

  • Обикновен мишелов (Buteo buteo)

Обикновеният мишелов е най-често срещаната дневна хищна птица в България и Европа. През зимата идват и много мишелови от север и често можем да ги видим кацнали на някой стълб или дърво край шосетата. Там със зоркия си поглед следят в нивите наоколо за някоя непредпазлива мишка или полевка, но също така могат да засекат движение на почвата, предизвикано от къртица, която се превръща в тяхна плячка. Мишеловите гнездят по дървета в горите, и ако човек се окаже в близост до гнездото им, описват кръгове над него и издават крясък приличащ на жалното мяукане на котка. Това е една защитена и полезна птица, защото се храни изключително с гризачи и така контролира числеността им. По време на размножителния сезон мъжките и женските мишелови участват в зрелищна въздушна акробатика, където се въртят, гмуркат се и заключват нокти, демонстрирайки своята ловкост и сила. В България има още два вида мишелови – белоопашат, който е по-едър, червеникав и както показва името му – с бяла опашка; и северен, който е също по-едър и светъл, с оперени до пръстите крака, заради това го наричат още гащат мишелов. Белоопашатият мишелов гнезди нарядко и в Деветашкото плато, а северният ни навестява само през зимата.

 

  • Черешарка (Coccothraustes coccothraustes)

Любимата храна на черешарката са ядките в  костилките от череши (откъдето идва и названието й), но също така обича костилки от сливи  и семена от други дървета, като бряст и акация. Клюнът е с формата на конус и е изключително здрав. За да строши костилката на черешата, прилага мощ, равняваща се на почти 50 килограма. Това е около 1000 пъти повече от собственото й тегло! Впечатляващо, нали?

Клюнът променя цвета си в зависимост от сезона - от сиво-синкав до охрено-кафяв.

Черешарката е плашлива птица - при най-малкия шум се скрива в клоните на близките дървета. Затова и е трудно да бъде забелязана.

 

  • Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Формата на клюна на земеродното рибарче е аеродинамично ефективна, позволявайки му да се гмурка от мястото си към плячката си с максимална скорост и минимални пръски.Тя е послужила за вдъхновение на японците да изобретят влаковете тип „стрела“ по неин модел, които днес са едни то най-бързите влакове в света.

В световен мащаб са известни над 100 вида рибарчета. Единственият континент „без рибарчета” е Антарктика. Единственият вид, обитаващ Европа, е земеродното рибарче.

В периода на чифтосването мъжкият трябва да впечатли женската. За целта той поднася уловена от него риба към устата й. Ако женската не е удовлетворена от „галантността”, тя не приема подаръка, разочарованият мъжки самостоятелно изяжда плячката и отива да улови нова риба. Процедурата се повтаря, докато женската приеме подаръка – това е заветното „Да”.

 

  • Черен щъркел (Ciconia nigra)

Черният щъркел е рядка и красива птица, която за разлика от близкия си роднина - белия щъркел, избягва близостта на хората. Той прави голямото си и използвано много години гнездо на отвесни скали или на високи дървета в горите, но в най-закътаните и рядко посещавани места. Отглежда само едно поколение, като едната птица пази малките, докато другата ловува. Също такива закътани места, най-често край реките в каньони и ждрела, черният щъркел избира, за да търси храната си. За разлика от белия, който често гордо крачи в ожънатите ниви и в ливадите за да лови едри насекоми, гущери и мишки, черният щъркел предпочита малки рибки и по-рядко жаби и други дребни водни животни. От почти изчезнал вид в България през 60те години, в последните 30 години той стана видимо по-многочислен. Вероятната причина е намаляването на индустриалното замърсяване на реките, което беше по-голямо през епохата на социализма. Въпреки това, той е включен в Червената книга на България, като уязвим вид и е защитен.

 

  • Сойка (Garrulus glandarius)

Сойката е най-шарената и красива вранова птица в България. Характерен е черният ѝ „мустак“ край клюна, розово-керемиденото й основно оперение, черните върхове на крилата и лазурно-сините с черен кант перца на рамената. Сойката се среща навсякъде, включително в градските паркове, но предпочита широколистните и предимно дъбовите гори. Тя е шумна, много любопитна и умна птица, която може да имитира звуците издавани от другите птици, мяукане на котката, стържене на трион и дори човешката реч. Само през размножителния период тя става доста скрита и мълчалива, дотолкова, че сякаш изчезва от района, в който преди това сме я виждали всеки ден. През есента сойките изведнъж пак се появяват и започват да сноват насам-натам По това време те правят запаси от жълъди, орехи и други семена за зимата. Ако не ги използват, там напролет изкарват фиданките на дърветата. Заради това сойката е призната за птица – „лесовъд“ и преди всичко е полезна, макар че понякога разорява гнездата на малките пойни птици.

 

  • Кълвач (Dendrocopus sp.)

Кълвачите в България са цели 10 вида, като най-разпространени са зеленият, както и големият, сирийският и малкият пъстри кълвачи. Най-едър е черният кълвач, който е с размерите на врана и като нея – матово черен с ярък червен калпак. Всички кълвачи са приспособени за търсене на храна – най-често ларви на насекоми, скрита в дънерите и клоните на живи и мъртви дървета. Пръстите на краката им са разположени срещуположно по два, а опашката се състои от няколко много твърди пера, с които се подпират здраво, докато лазят нагоре-надолу по стъблата. Със здравите си и остри клюнове и със силни удари кълвачите разбиват дървесината. Мозъкът им е предпазен от сътресение, като плътно приляга към черепната кутия. Освен това черепът им е съставен от порести кости, които намаляват вибрациите от ударите, а също е защитен от дългата подезична кост. В нея се крие пак много дълъг (колкото главата им) и силно лепкав език, завършващ с четчица на върха. Това им помага след като разбият дървесината с мощния си клюн да достигнат до спотаилата се в дългите си ходове ларва. Още в края на зимата кълвачите започват да чукат по по-особен начин - барабанят като картечница по дърветата. Това е техният пролетен и брачен зов. Всички кълвачи са полезни и красиви птици и също защитени от закон.

 

  • Зелен кълвач (Picus viridis)

Любимата храна на зеления кълвач са мравките. Когата намери мравуняк, зеленият кълвач пробива с клюна си дупка в него и изчаква мравките да излязат. Езикът му е лепкав, което е важно предимство за изхранването. Едно хранене при мравуняка може да продължи над час. За един ден зеленият кълвач може да изяде над 2000 мравки.

За да „издялкат” гнездото си, на двойката са необходими от 10 до 30 дена. Дърводелската дейност е отговорност основно на мъжкия индивид. 

 

Публикацията е направена в рамките на проект "Активни граждани в селата" с финансовата подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на ФМ на ЕИП.