- Щурец (Gryllus campestris)
.JPG)
Не можем да си представим летните нощи без тихото и монотонно подсвиркване на щурчетата. Но знаем ли много за тях? Свиренето на щурците по-научно се нарича „стридулация“. Правят го не с крачета, както мислят много хора, а с горния чифт криле, които са по-твърди, като една голяма вена играе ролята на струна, върху която стърже крилото. Но щурецът чува със слухова мембрана, разположена именно на предните му крака. Интересно е, че и при свиренето щурецът изпълнява четири различни мелодии. Първата е за привличане на женската, което е най-силният звук, следва ухажваща песен - тиха балада, когато тя вече е дошла, а след успешната „любов“, щурецът пее песента на щастието. Но когато се приближи друг мъжки, той изпълнява агресивна песен. И ако въпреки всичко другият щурец наруши територията му, започва ожесточена битка. Независимо от това, че щурците се хранят с растения, когато единият мъжки накрая убие другия, той го изяжда. Но щурците не умират свирейки, както се пее в популярната песен на Лили Иванова. В България има само няколко вида щурци, като известни са освен полският и щурецът-пустинник, който е по-дребен и се среща основно в Южна България, и т.нар. домашен или къщен щурец. Той е блед, по-малък и живее и свири в жилището на човека. Понякога щурците могат да нанасят щети на земеделието, особено ако много се размножат. Но например в Югоизточна Азия, те се използват за храна поради богатото им съдържание (около 70%) на протеини. Е, в България славата им на мързеливци идва от популярната басня на Лафонтен за „Щурецът и мравките“, но като цяло тези нощни певци радват хората и са напълно безопасни.
- Светулка (Lampyrus noctiluca)
В топлите летните нощи, между дърветата и храстите, но и по улици и открити пространства, във въздуха просветват миниатюрни фенерчета. Това са мъжките бръмбари, наречени светулки. Само те могат да летят и светят с пулсиращата си светлина. Женските са безкрили и светят с постоянна светлина на земята или се покатерват на някой храст, където със светене привличат мъжките. Светлината, която се нарича по научно „биолуминесценция“ се произвежда от специален орган на върха на коремчето на светулката, наречен „лантерна“. Там има големи светещи клетки, пълни с фермента „луциферин“, оплетени от дихателните тръбички на насекомите, които се наричат „трахеи“. По трахеите постъпва много кислород, който окислява този фермент и така „фенерчето“ свети. Под светещите органи има големи отразяващи клетки, с кристали от пикочна киселина, които допълнително рефлектират светлината. Тя е средство за общуване и размножаване на светулките. Интересно е че светят дори яйцата и личинките им. Всъщност само личинките на светулките са активни хищници, които се хранят с голи охлюви, червеи, гъсеници и други наземни безгръбначни. Възрастните не могат изобщо да се хранят и живеят само до няколко седмици за сметка на енергията, натрупана през периода им на личинки. В България има само няколко вида, но в тропиците светулките са многобройни и през топлите нощи могат да правят истинско светлинно шоу.
- Голямо нощно пауново око (Saturnia pyri)
Голямото нощно пауново око е най-голямата пеперуда в България с размах на крилата до 15 см. Въпреки че се среща в цялата страна, не е лесно да бъде видяна. Лети само през пролетта – месеците април и май. Възрастните пеперуди не се хранят изобщо, като женската обикновено седи близо до мястото, където е излязла от какавидата или тежко прелита до съседно дърво. Тя отделя специални миризливи вещества – феромони, които мъжката пеперуда усеща дори от 10-11 километра разстояние. След оплождането, женската спира да отделя тези феромони и мъжките не я забелязват повече. Тогава тя снася на групички до 250 яйца по листата на круши (Pyrus на латински, откъдето идва видовото название pyri), ябълки, сливи и други розоцветни дървета и храсти, с които се хранят гъсениците. Те са зелени, дебели, с черни четинки върху сини пъпки и приличат на подвижни малки кактуси. Какавидата може да се развива дълго и дори да презимува два пъти, преди от нея да излязат възрастните насекоми. Поради красивия си и ефектен вид, напр. в Англия тези насекоми се отглеждат на затворено от любителите на пеперуди.
- Гълъбова опашка (Macroglossum stellatarum)
Когато видят тази пеперуда, пърхаща в стоящ полет с невидими във вихъра си крилца край някой цвят, протегнала дългото си хоботче, за да смуче нектар, много хора си мислят че виждат колибри, долетяло в България незнайно как. Дори английското й име означава „молец - колибри“. Всъщност, макар и принадлежаща към семейството на пеперудите Вечерници, гълъбовата опашка излиза да се храни главно денем, като се ориентира с цветното си зрение кои цветя да посети за нектар. Тези нейни големи черни очи правят приликата й с птица още по-голяма. Гълъбовата опашка всъщност е една от най-издръжливите пеперуди – при меко време може да се появи дори в средата на зимата, но разбира се най-активна е през лятото, като лети дори по време на дъжд. Зимата прекарва обикновено в цепнатини на скали, в каменни зидове и др. Има до 2-3 поколения годишно, като гъсениците са зелени и живеят по еньовчето и звездицата.