- Сухоземна костенурка (Testudo graeca и Testudo hermnanii)
В България има два вида сухоземни костенурка – шипобедрена (гръцка) и шипоопашата. Както показва името им, едната има черни люспести шипчета на бедрата на задните крака, а другата едно по-дълго на опашката. Двата вида си приличат по начина си на живот. Предпочитат сухи, скалисти терени, но докато шипоопашатата костенурка се среща по-често в разредени гори, то шипобедрената обитава открити тревисти места и храсталаци. Зимата костенурките прекарват в зимен сън в дупки под земята, а през пролетта излизат, когато започва размножителният им период. Тогава мъжките се бият, като блъскат корубите си и трясъкът се чува надалече. Женската снася няколко бели, сферични яйца в трапчинка в земята, която заравя и ги оставя да се излюпят сами от слънчевата топлина. И двата вида са предимно тревопасни, като ядат листа и плодове, но понякога не се отказват от охлюви, други безгръбначни и дори от трупове на животни. И двата вида сухоземни костенурки са защитени и включени не само в Червена книга на България, но и световната Червена книга. На много места в България са почти напълно унищожени, защото са събирани за храна от местните хора под името „горско пиле“, а най-вредната и опасна е била традицията, да се пие кръвта им за лечение на различни видове рак. Опасна е тази традиция не само за костенурките, но и за хората, защото често костенурките са опаразитени с кърлежи, които им предават кръвни паразити и вирусни болести, като например кримската хеморагична треска. И двата вида са включени в световната и националната Червена книга и за защитени от закона.
- Зелен гущер (Lacerta viridis)
Гущерите са известни на всички, особено как през горещия летен ден се стрелкат бързо и като сенки през пътищата в полето. Най-честият и разпространен навсякъде в България е зеленият гущер. Можем да го видим как се припича или на някой камък, или по клоните на храстите, като ни следи внимателно с вперени в нас големи, черни очи. Приближим ли се повечко, изведнъж изчезва, като с магическа пръчка. На зеления гущер много прилича ивичестият, който дори е по-едър, но мъжките не са с такова ярко синьо гърло, като мъжките зелени гущери. Зеленият гущер се храни с насекоми, паяци, многоножки, охлюви и плодове. Размножава се през началото на лятото, като женската снася до десетина яйца и ги оставя сами да се излюпят, заровени в земята. Малките се появяват през втората половина на лятото и са по-кафеникави, за разлика от възрастните. Въпреки че гущерите са напълно безобидни и полезни животинки, някои хора ги преследват и убиват, като близки роднини на змиите, което е неправилно.